Предизвиквам се

Започвам без да има в мене мисъл ще пиша в търсене на смисъл. Безброй лица във мен се борят, стени издигат ,за да ги съборят. Назад вървя…обръщам се към пътя , аз знам – вървя напред – но пак към нищото ще се запътя. И търся не намереното в мене, събирам спомени превръщащи  се в …

НЕ КАЗВАМ СБОГОМ

Недей пред мен със тези думи тежки, омръзнаха ми драмите човешки. И не на мен опитвай си игрите, това сърце не вярва на лъжите. Отне ми доста време да узная, понякога е по-добре ти сам да сложиш края. Не съм актьор, а филм със теб играя и кой, на кой надсмива се не зная. Сега …

P.S. Бори се! – посветено на жените станали жертва на домашно насилие

Аз помня те… не беше все такава, те мислеха те за ранима,тиха,слаба. Играеха на богове и на палачи, убиваха те…но не спря, уверено по пътя  крачи. „Живота често губи своя смисъл” говореха очите…адът ,по които беше писaл. Но и тази болка ти прогони, зазида раните във мраморни колони. За тебе изхода не беше ясен, жонглираше …

Не са това,което бяха…

Истинските хора не угасват. Горят във тъмен мрак и светъл ден.. Те нищичко за себе си не казват, с дела представят се пред мен. Истинските хора не наказват. Наказва споменът,че бил си ги предал. Дали боли ги?-не показват. Не влиза в рамките на техният морал. Истинските хора не отказват. До теб са без да молиш …

Различен

Понякога мечтая да забравя, да има само бъдеще пред мен. Но миналото никой не оставя, връща кадъра на озни страшен ден. Понякога се радвам,че го помня. Измервам пътя от тогава до сега. Препускам из изтърканата лента, на филам,който те наричаха съдба. Понякога се плаша от съдбата. Боли когато счупят ти крилата. Наказва без да имам …

Когато в себе си откриеш мен

  Винаги когато страдам пиша, пиша неизказани слова. А за какво е тази болка,че да пиша? Трудно е за обяснение това.. Събуждайки се,проглеждат моите мисли. Очите не отварям..няма за какво. Мечтаейки очите виждат, утрото,което и днес не е било. Пътувайки пробягвам с поглед, търся бъдеще във нечие лице. Уморен затварям се във мене да почина, …

Не живей със себе си в омраза

  Спомням си,че някога ми каза: „Не живей със себе си в омраза“. Погледнах те,усмихнах се,но не проговорих, всичко вътре в себе си затворих. Час след час…доста време мина, тръгнах да те търся…така и не разбрах,че си замина. Върнах се…оставих лампата да свети, цяла нощ на ум разлиствах твоите съвети. Сега стоя и взирам се …

История на любовта

  Животът ти-една безкрайна пустота, животът ти-един мираж на слабоста, животът ти-една останка от сълза, животът ти-живот ли е това. Дали боли-когато свърши любовта? Дали боли-когато сам си на света? Дали боли-аз питам теб сега! Сега си сам-а вратата за назад я няма. Остана сам-да сложим край на любовта тогава…

А ти умираше

Стоиш самотен в празна стая, а времето отива си. Дали за теб дошъл е края? И напразно ли се бориш ти!? Опъваш шпаги с празнотата, а си вече уморен. Не се предаваш и пред тъмнината макар,че мрак е станал твоя ден. Премръзнало е твойто тяло, молиш се на Бога ти. Във тебе всичко е замряло …